Feb 26, 2024, 9:57 AM

За душата

  Poetry » Civic
660 0 0

Със коли и униформи,
тичаме насам, натам,
нови причудливи форми,
на съвременния срам.

 

За пари и за предмети,
всичко в храма се продава,
че търговците са свети,
е безмилостната драма.

 

Щом каишките опънат,
банки, фондове и застраховки,
и човекът е разпънат,
в новите им опаковки.

 

За душата място няма,
и във днешния ни свят,
не допуска тя измама,
не печели с занаят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рот Кив All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...