За една мечта
Щастие необозримо, един миг, една вечност и се изтриваш.
За какво се борих толкова за теб?
Чувствах те едва-едва, мъждукащо и бяло,
но не съжалявам - пълноценна съм сега като зная,
че и от тебе аз опитах.
Но и болката, мъката и тежестта не идват тъй случайно
и за тях се чака, и тях си си заслужил.
Имай ме сега, който и да си,
с теб аз ще остана, учейки се на много още неща
и когато ги разбера, ще си тръгна - може би.
Бъди ми верен учител,
лидер на живота мой и аз ще те следвам.
Ще бъда точно зад теб, да знаеш,
че можеш да продължиш и няма да те спра.
Само ще остана там, където съм,
а аз ще бъда пак зад теб, но по-далеко, все по-далеко...
Отдалечаваме се - така ни беше писано,
да загубим и двамата, да разберем колко сме малки.
Не спирай!... Не се обръщай!
Пак ще има залез, но без моите очи.
"Остава празнина" - да знам,
но не го казвай, запълни я с нещо по-полезно,
аз просто не ти бях нужна.
Проследи ме - това искам,
да знам, че ме търсиш,
но не ме стигай, защото няма да мога да те забравя.
Единствен беше ти - надявам се да знаеш.
Теб те чака раят - праведник си ти,
а аз оставам тук да ме боли.
© Мирослава All rights reserved.
