Щастие необозримо, един миг, една вечност и се изтриваш.

За какво се борих толкова за теб?

Чувствах те едва-едва, мъждукащо и бяло,

но не съжалявам - пълноценна съм сега като зная,

че и от тебе аз опитах.

Но и болката, мъката и тежестта не идват тъй случайно

и за тях се чака, и тях си си заслужил.

Имай ме сега, който и да си,

с теб аз ще остана, учейки се на много още неща

и когато ги разбера, ще си тръгна - може би.

Бъди ми верен учител,

лидер на живота мой и аз ще те следвам.

Ще бъда точно зад теб, да знаеш,

че можеш да продължиш и няма да те спра.

Само ще остана там, където съм,

а аз ще бъда пак зад теб, но по-далеко, все по-далеко...

Отдалечаваме се - така ни беше писано,

да загубим и двамата, да разберем колко сме малки.

Не спирай!... Не се обръщай!

Пак ще има залез, но без моите очи.

"Остава празнина" - да знам,

но не го казвай, запълни я с нещо по-полезно,

аз просто не ти бях нужна.

Проследи ме - това искам,

да знам, че ме търсиш,

но не ме стигай, защото няма да мога да те забравя.

Единствен беше ти - надявам се да знаеш.

Теб те чака раят - праведник си ти,

а аз оставам тук да ме боли.