divkozel (Красимир Йорданов)
65 22
Jun 29, 2011, 11:17 AM

За една нощ 

  Poetry » Phylosophy
884 0 4

Делникът сви знамената си и се предаде.

Мирише на нощ. А нощите са всеядни.

Такава една се опитва да ни нагълта.

Кажи си последната дума, без да увърташ!

 

Аз съм съгласен. Прави с мен каквото  поискаш,

стига да е нещо прекрасно и истинско.

Рисувай по мен, тананикай ми на ушето,

говори ми за свои любими храни и поети...

 

Аз съм единственият, който ще те изслуша,

ще вдигне наздравица с теб и ще те гушне.

Казваш, не си срещала друга личност такава.

Отговори си колко мъже познаваш.

 

Хищна е тази нощица, а ние сме жертви -

голи, разчорлени, с щръкнали нерви

убиваме времето, а всъщност то ни убива.

Споменах ли ти вече, че си красива?

 

След няколко часа нощта ще е в минало време.

Чудя се де се крият нощите денем.

Може би някоя лоша жена ги гони

да им надене риза, възел и панталони...

© Красимир Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??