Докато тя стоеше и гледаше през балкона и чакаше,

годините минаваха. Започна все по малко да излиза,

с времето ставаше все по тежко за нея,

стоеше и чакаше някой да дойде при нея.

Когато нощта паднеше тя излизаше на балкона,

стоеше с часове и се взираше в небето.

Светлините в мрака бяха като малки късове от една звезда,

която е паднала за да озари живота на хората,

за да видят светлината в мрака,

но хората не оценяваха това,

те гледаха към деня

докато тя всяка вечер чакаше къс от тази звезда,

само малка светлина, която да запали пламъка в душата й,

която беше толкова уморена, че нямаше сили.

Тогава тя остана на балкона в студа сама,

чакайки светлината. Светлината не дойде,

но смъртта я застигна. Точно, когато тя затвори очи,

всички светлини угаснаха и светът потъна в мрак.