Докато тя стоеше и гледаше през балкона и чакаше,
годините минаваха. Започна все по малко да излиза,
с времето ставаше все по тежко за нея,
стоеше и чакаше някой да дойде при нея.
Когато нощта паднеше тя излизаше на балкона,
стоеше с часове и се взираше в небето.
Светлините в мрака бяха като малки късове от една звезда,
която е паднала за да озари живота на хората,
за да видят светлината в мрака,
но хората не оценяваха това,
те гледаха към деня
докато тя всяка вечер чакаше къс от тази звезда, ...