Да беше буря – щеше да затихнеш.
Да беше пепел – щеше да гориш.
Да беше ангел – щеше да заплачеш.
Да беше рана – би спряло да болиш.
Но ти, сърце, си непокорно, страстно,
не желаеш над мен да се смилиш.
И като че ли ти стана вече тясно
все във мене скрито да мълчиш.
Сега крещиш със пълно гърло,
неистово желаеш и скърбиш.
Сякаш цялото си пълно със отрова,
не умираш, а силно ме болиш.
... защото го обичаш...
© Стефка Георгиева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
