Да беше буря – щеше да затихнеш.
Да беше пепел – щеше да гориш.
Да беше ангел – щеше да заплачеш.
Да беше рана – би спряло да болиш.
Но ти, сърце, си непокорно, страстно,
не желаеш над мен да се смилиш.
И като че ли ти стана вече тясно
все във мене скрито да мълчиш.
Сега крещиш със пълно гърло,
неистово желаеш и скърбиш.
Сякаш цялото си пълно със отрова,
не умираш, а силно ме болиш. ...