За Ева
От кал създаде Бог Адама,
живот от себе си с любов му вдъхна
и от ребро жена му Ева той извая -
съпруга тя да бъде, много вярна.
- Дарих я аз със нежни РАМЕНЕ,
достатъчно да бъдат здрави, силни,
светът със тежестта си там да се опре,
но и да са меки, нежни и ефирни.
- Дарих и ТВЪРДОСТ, за да продължава,
дори когато води битки със света,
макар и болна - тя като орлица
с гърди да брани своите деца.
- Аз вдъхнах и и ВЪТРЕШНАТА СИЛА,
с която раждането на деца да изживее
и ако те, израстли вече, я отхвърлят,
от тази мъка да не онемее.
- Направих я и тъй ЧУВСТВИТЕЛНА,
децата свои безгранично да обича,
дори когато те я нараняват, с болка
в майчино сърце след тях да тича.
- Аз СИЛА дадох и и за съпруга да се грижи,
независимо от грешките му, що реди,
лъжите малки да прощава, да обича,
за да опази и сърцето му дори.
- Дарих я с МЪДРОСТ, за да знае -
не ще я нарани единствено добър съпруг.
И с обичта си нежна щом я приласкае,
за него тя ще бъде гръб, за никой друг.
- Накрая капнах от СЪЛЗИТЕ,
но скришом, нека да са нейни!
В минутите, когато не заплаче,
да има своите сълзи от Мене.
Тъй Господ каза на Адама:
- Не е отвънка Евината красота,
а във очите и - вратата към сърцето,
където вечно жива ще е Любовта.
© Петя Кръстева All rights reserved.
