За Холокоста
За Холокоста
И за малкото ми останали приятели:
Едно.
Всичките мършави
Си подадохме ръцете
За да не ни е страх
И в молитвите си
Предавахме
Себе си
Две.
Тихото тракане
На пластмаса
Стрелки
Сребърни прибори
Маса
Шампанско
Сълзи
И ягоди за украса
Три.
Няма ме
Мамо
Косата ми опада
От страх в тъмното
Леглото ми е
Спасение към отвъдното
Четири.
Слепи са всички
Които виждат
И са глухи останалите
Защото светът е богат на звуци
Пет.
След края на всичкото
Няма да има ни има повече нас
Ще сме заспали
И никога няма да се събудиме
За да се ритаме в гръбнаците
Шест.
Часовникът трака като влак
Половината от времето
Аз навеждам се и гледам слоя мъхест прах
И чакам те да дойдеш да ме вземеш
Седем.
Когато ми обеща да не лъжеш
Повече
Помисли ли дали лъга достатъчно
Можеш ли още
Осем.
На масата няма да има повече
Тайни вечери
Сутринта двамата с теб
Се съгласихме да се оженим
Девет.
Колко са дълги дните
Останали докато умра
Нямам търпение да ги попитам
Десет.
Самотно ми е днес
Не се обади
После закъсня
В езерото плуват полумъртви лебедите
Чакащи приятелите да се появат
Единайсет.
Небето
Е толкова ниско
И гасне
Въздухът трепти
И на горещи талази
Ние отвличаме последните си мигове
Единайсет и половина.
Часовникът е спрял
Не диша
Изгоряло е
Всичкото ми минало
А аз още те чакам
И знам че няма да дойдеш обратно
Никога
Полунощ. /Обяд.
Ето ни
Сами
Прегърнали всичкото което имахме
Студено ни е
И мълчим
Мълчим
И сме искрени
14.04.2009
© Десислав Илиев All rights reserved.
