Търся истина
в пътя
прорязан от остри завои.
Толкова пъти
ме загубваше
за да се повтори.
Спирах,
объркавайки знаците.
Мълчаливо изчаквах
в сигнална надежда.
Той,животът
някак да ми подскаже,
че ме има,
а не да ме подвежда.
Уж,приятелски
и някак по детски наивно
оцелявах
все по завоите.
Сега вече знам!
Всеки решава проблемите,
както е нему удобно.
Няма място за истини,
ако не ти е изгодно.
© Надя Вълканова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
