Търся истина
в пътя
прорязан от остри завои.
Толкова пъти
ме загубваше
за да се повтори.
Спирах,
объркавайки знаците.
Мълчаливо изчаквах
в сигнална надежда.
Той,животът
някак да ми подскаже,
че ме има,
а не да ме подвежда.
Уж,приятелски
и някак по детски наивно
оцелявах
все по завоите.
Сега вече знам!
Всеки решава проблемите,
както е нему удобно.
Няма място за истини,
ако не ти е изгодно.
© Надя Вълканова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
