За Истината

Аз знам, че Истина една
за всички
няма.
Не е създавана
до днес...
Не е била.
О, търсех аз
такава Истина голяма,
за всички Истина
една...

Но всяка Истина
изглежда е различна.
И всяко нещо
е с' секретен ключ,
и като антигените е
специфична -
като човешката душа
е тя досущ!

Тя някому донася радост
да речеме,
и благославя го

със влюбена ръка.
Безмилостна
към друг,
душичката му взема,
за него се превръща
в лошата съдба...

Когато видиш Истината отдалече,
веднага я претегляш
ти със свой кантар,
и като най-себичното
в света човече
поставяш я
зад своя катинар!

Когато старата мома
нагиздят с дрешки,
те искат нейния жених
да заблудят.
Не вярвай ти на тия
хитрости човешки...
Не тръгвай с чужди истини
в света!

Понеже знам,
че Истина
за всички няма,
за всички Истината ни
не е една...
Дори за много хора
тя да е голяма...
Не виждам Истина
без опака
Страна!

20.03.73.-16.11.1976 г. София

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

blackink (Радостина Димитрова)

2013-07-28T01:36:18+03:00

Да, много истина има преплетена тук.
Sanvali (Санвали)

2013-07-27T22:28:03+03:00
Helius (Елена Костадинова)

2013-07-27T18:30:57+03:00

Не тръгвай с чужди истини
в света!
Много точно казано!
sauronboab (Борислав Ангелов)

2013-07-27T16:18:46+03:00

Истината си е винаги една, просто хората твърде често желаят да е друга, та я изменят спрямо себе си... с което от своя страна, тя престава да бъде истина.