За истината
За Истината
Аз знам, че Истина една
за всички
няма.
Не е създавана
до днес...
Не е била.
О, търсех аз
такава Истина голяма,
за всички Истина
една...
Но всяка Истина
изглежда е различна.
И всяко нещо
е с' секретен ключ,
и като антигените е
специфична -
като човешката душа
е тя досущ!
Тя някому донася радост
да речеме,
и благославя го
със влюбена ръка.
Безмилостна
към друг,
душичката му взема,
за него се превръща
в лошата съдба...
Когато видиш Истината отдалече,
веднага я претегляш
ти със свой кантар,
и като най-себичното
в света човече
поставяш я
зад своя катинар!
Когато старата мома
нагиздят с дрешки,
те искат нейния жених
да заблудят.
Не вярвай ти на тия
хитрости човешки...
Не тръгвай с чужди истини
в света!
Понеже знам,
че Истина
за всички няма,
за всички Истината ни
не е една...
Дори за много хора
тя да е голяма...
Не виждам Истина
без опака
Страна!
20.03.73.-16.11.1976 г. София
© Христо Славов All rights reserved.
