За истината и прошката
Избрани или не... живеем.
Търкаляме съдбовната си пита.
Ту плачем, ту в усмивки греем,
а времето невидимо отлита.
Понякога редим пак рими
в синхрон със музиката на душата,
а друг път – плахи и раними,
потъваме в страха си слепешката.
Препускаме или се шляем
по пътища, изгубили целта си.
Все чакаме мига случаен,
във който да я сгушим... любовта си.
Жертви или грешници невежи
истината търсим неподправена,
а тя с аршини свои мери
бурите в съдбата опарцалена.
Съшита от конци различни,
с кръпки криво сложени, объркана,
изпълва цялата ни личност
с едничка мисъл, как да я прегърнем.
А само с прошката си можем,
реално да усетим слабостта си,
та с обич чиста да надмогнем
фалшивите в душата постулати.
© Таня Мезева All rights reserved.
