Feb 17, 2012, 9:38 PM

За изживяното в Миналото

  Poetry » Love
600 0 1

За изживяното в Миналото

 

Аз спомените си

през иглени уши

прекарвам.

И мъча се да бъда 

справедлив.

Не ти повярвях аз

или не исках 

да ти вярвам,

а трябвало 

да бъда доверчив!

 

Отгде да знам.

Ний бяхме млади.

Бяхме обидчиви.

Кога да тръгнем

и къде да спрем...

За нас пътеките

не бяха стръмни 

и трънливи,

но не можехме

любовта  да разделим.

 

Едва сега разбрах,

че аз напразно те загубих,

че не дочакахме ний

щастие за нас.

Че първата любов 

в живота си аз

не долюбих...

И никога  самата тя

не влезе в час...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...