За изживяното в Миналото
За изживяното в Миналото
Аз спомените си
през иглени уши
прекарвам.
И мъча се да бъда
справедлив.
Не ти повярвях аз
или не исках
да ти вярвам,
а трябвало
да бъда доверчив!
Отгде да знам.
Ний бяхме млади.
Бяхме обидчиви.
Кога да тръгнем
и къде да спрем...
За нас пътеките
не бяха стръмни
и трънливи,
но не можехме
любовта да разделим.
Едва сега разбрах,
че аз напразно те загубих,
че не дочакахме ний
щастие за нас.
Че първата любов
в живота си аз
не долюбих...
И никога самата тя
не влезе в час...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
