За какво ми е телевизор?!
За какво ми е телевизор -
аз имам безбрежна душа.
Влаковете свистят тъй близо,
а аз ги долавям едва.
Криви са ми вече думите,
докривял ми е диво светът.
Сиротни от глад и безумие,
бързат виновните да ми простят.
А аз се скитам у мен, и блуждая,
и кръжа по светите места,
докато на жена си играя
и на семейство с деца.
Очите си затварям. И не слушам.
И не моля, не пърхам с крила.
От клошари дойде ми до гуша -
не на външен вид, а по душа.
Да мечтая илѝ се надявам?!
Пепел и прах са сред вятъра...
И на лягане и на ставане
опаковам празнотата си...
© Даниела Йорданова All rights reserved.
