Самодида (Даниела Йорданова)
7 12
10.12.2019 г., 12:03 ч.

За какво ми е телевизор?! 

  Поезия
855 1 3

За какво ми е телевизор -

аз имам безбрежна душа.

Влаковете свистят тъй близо,

а аз ги долавям едва.

 

Криви са ми вече думите,

докривял ми е диво светът.

Сиротни от глад и безумие,

бързат виновните да ми простят.

 

А аз се скитам у мен, и блуждая,

и кръжа по светите места,

докато на жена си играя

и на семейство с деца.

 

Очите си затварям. И не слушам.

И не моля, не пърхам с  крила.

От клошари дойде ми до гуша -

не на външен вид, а по душа.

 

Да мечтая илѝ се надявам?!

Пепел и прах са сред вятъра...

И на лягане и на ставане

опаковам празнотата си...

© Даниела Йорданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много харесах! От време на време си правиме равносметка и си опаковаме...душите. Поздравления
  • Сърдечно благодаря! Нямах представа, че може да предизвикам възхита. Но човек постоянно преоткрива себе си, нали?
  • " Опаковам празнотата си"!!!!!
    Страхотна метафоричност и поглед към вътрешното аз! Възхитена съм и те аплодирам!
Предложения
: ??:??