За кой ли път
За кой ли път отново те посрещам
и съм щастлива, че си у дома!
От скитане... нозете не усещаш,
аз пак ги милвам нежно със ръка!
За кой ли път опита, не сполучи,
да бъдеш с друга някак не успя!
Животът - строг учител, но те учи,
кои са ценните и стойностни неща!
За кой ли път аз пия твоите сълзи,
в прегръдката ми ти си защитен!
Присядаш кротко и, почти безмълвен,
вината си изкупваш пак пред мен!
За кой ли път отново съм щастлива,
но до кога... сам Господът не знай!
След време пак морето те отмива,
и вятърът понася те и... край!
За кой ли път ще пия... своите сълзи,
привикнах вече - с времето, с вкуса!
И нощите ми пак безкрайно дълги...
В косите ми среброто заблестя...
За кой ли път ще идваш без покана,
на прага ми ще свеждаш пак глава!
Ти знаеш, че за мен си жива рана
и винаги ще бъде все така!
© Таня Илиева All rights reserved.
