Понякога гълтам слънца,
не искам да светят за други,
за мен те са малки зрънца,
към които нямам заслуги…
Днес виждам в себе си котка,
която изблизва луните,
сега си ги правя на топка
и споря охотно с вълните.
Така си минава живота,
с раздрани от приказки мисли,
звездите са грешна посока,
а ние - космическо близки…
И „слепият” търси утеха
в шума на разлистена книга,
от кръпка на скъсана дреха
комета в душата пристига…
© Георги Георгиев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
