За Космоса и мен
Понякога гълтам слънца,
не искам да светят за други,
за мен те са малки зрънца,
към които нямам заслуги…
Днес виждам в себе си котка,
която изблизва луните,
сега си ги правя на топка
и споря охотно с вълните.
Така си минава живота,
с раздрани от приказки мисли,
звездите са грешна посока,
а ние - космическо близки…
И „слепият” търси утеха
в шума на разлистена книга,
от кръпка на скъсана дреха
комета в душата пристига…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Георгиев Всички права запазени
