От скуката на сиво ежедневие,

от тихото на сънено безвремие,

от липсата на трайно вдъхновение

логично гръмко се роди презрение.

Презрях безцветното и липсата на мнение

и пъстротата на измислени лица,

безкрайното море от извращения,

лъжци с наивен поглед на деца!

Дали защото красотата бе изчерпана

или, поради липса на търпение,

започнах да се взирам начумерено

в бездънното в човешкото падение.

Но не! Открих – красивото е живо!

И е безкрайно в човешката вселена,

достатъчно е просто с поглед  силен

да преоткрием в себе си творение!