За красотата
От скуката на сиво ежедневие,
от тихото на сънено безвремие,
от липсата на трайно вдъхновение
логично гръмко се роди презрение.
Презрях безцветното и липсата на мнение
и пъстротата на измислени лица,
безкрайното море от извращения,
лъжци с наивен поглед на деца!
Дали защото красотата бе изчерпана
или, поради липса на търпение,
започнах да се взирам начумерено
в бездънното в човешкото падение.
Но не! Открих – красивото е живо!
И е безкрайно в човешката вселена,
достатъчно е просто с поглед силен
да преоткрием в себе си творение!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Спасова Всички права запазени
