За красотата на илюзиите
Поредната илюзия!
А ти си сляп.
По-точно - гледаш трезво на нещата.
И ето, аз те хващам,
давам знак,
почти те дърпам горе, към луната.
А ти сумтиш
и казваш, че да спим е време
и че Господ е далече,
така че няма как
и няма кой
с илюзиите ни да ни нахрани
и е по-добре да спрем и да се прислоним,
да кротнем, с други думи,
вече.
Нима и аз да ослепея от неверие и срам,
че проектирала съм кривите вселени?
В кристалните огледала,
покрити с облаци,
аз виждам там -
отвъд,
в красивото -
шейната с Дядо Коледа
и със елените.
© Павлина Гатева All rights reserved.
