Разминах се дори с тъгата.
Не спря до мен да ме изслуша -
за стъпките, изстинали в тревата,
в далечината бягащия пушек.
Останах и без огън, и без сянка,
макар от студ да не треперех.
Единствен ми подаде сламка
дъждът, когато ме намери.
И сам съм, но не се оплаквам.
Измих си дрехите от бреме.
Насред дъжда крещя прегракнал,
че лошо е по–хубавото време. ...