Apr 22, 2007, 10:09 AM

За любимия отбор

  Poetry
1.3K 0 3
Ето пак съм на стадиона,
безброй около мене светлини.
Тъй пълно е с щастливи хора,
с милиони тръпнещи души.

За любимия отбор да викат тук са,
за Левски тръпнат техните сърца.
И всеки може да усети пулса,
да почувства колко тук е любовта.

Притихва всичко- те излизат,
в миг изгряват хиляди слънца.
Единайсет шампиона - ето, идват
и усмивката огрява нашите лица.

Че те доказаха ни, че са силни
и могат всички те да победят.
И никога не ще да са лабилни,
и никога глави не ще склонят.

Че туй са ЛЕВСКИ, славен шампион,
всички знаем - вий сте най-добри.
Прославен сте навсякъде отбор,
ОБИЧАМЕ ви, никога не ще останете сами!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мони All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...