Apr 22, 2007, 10:09 AM

За любимия отбор

  Poetry
1.3K 0 3
Ето пак съм на стадиона,
безброй около мене светлини.
Тъй пълно е с щастливи хора,
с милиони тръпнещи души.

За любимия отбор да викат тук са,
за Левски тръпнат техните сърца.
И всеки може да усети пулса,
да почувства колко тук е любовта.

Притихва всичко- те излизат,
в миг изгряват хиляди слънца.
Единайсет шампиона - ето, идват
и усмивката огрява нашите лица.

Че те доказаха ни, че са силни
и могат всички те да победят.
И никога не ще да са лабилни,
и никога глави не ще склонят.

Че туй са ЛЕВСКИ, славен шампион,
всички знаем - вий сте най-добри.
Прославен сте навсякъде отбор,
ОБИЧАМЕ ви, никога не ще останете сами!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мони All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...