В тишината на всемира
да бие моето сърце не спира,
от него все любов извира
и на кого да я дари намира.
За хората, които също тук
избират, следват земен път
и, на злото все напук,
запазват любовта в онзи кът.
В ъгълчето на очите ти, дете,
аз виждам колко ще ме разбереш,
за теб е най-голямото сърце,
дори когато в косите ми е скреж.
© ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
