Jul 25, 2025, 7:16 PM

# За Любовта и за разделите

  Poetry » Love
224 0 0
"Любовта е сляпа"                или пък просто склонна да притваря мъничко очи. Тя кара ни да виждаме у другия заложби, дарби най-добри. А после осъзнаваме, че тия малки недостатъци                               и разминавания- онези дето мислехме, че тъй                                               по път ще да ги разрешим, не ще да стане с думи, увещания                                      да ги загладим, да ги променим. Налага ни се и признаваме,                          че няма в този свят човек непогрешим, че съвършенството остава си утопия и трябва някак да живеем               в мир със чуждата ентропия. За любовта е характерно да ни прави наивно смели,                                                                                          да ни заслепява, а пък за истинската обич е присъщо,                забравила за всяка гордост - по майчински,                                до безразсъдство чак да бъде склонна да прощава. Не сляпа а безкрайно далновидна Любовта е, но иска се голяма сила, вяра -                                  сърцето трябва да потрае. Когато чувстваме, че вече просто не върви, дори до кръв там вътре да боли,     напред достойно трябва да се продължи.   И все пак... защо се случват с нас разделите?   Защо забравяме или пък не дочуваме на Любовта повелите?       Защо ли се разделяме? Защо гранични линии                   си определяме? Какво ли помежду си не споделяме                                     и не поделяме? "Любовта е сляпа", казваме и по-нататък      от всякакви усилия,             като че се отказваме. Когато истински си ти обичал ти липсват точно тези        дразнещи привички                        дето си отричал. И ще ги търсиш,            но вече няма да ги има... И ще е люта, мразовита зима.   Когато истински обичаш и си ти обичал, със кротост склонен си на себе си, а и на другия конфликтите възникнали                                                        да обясняваш и чуждите заблуди както своите да уважаваш.                       Когато истински обикнал си, ти там дълбоко     във душата на любимия човек                                              проникнал си и знаеш в този лунен чудноват пейзаж всяка форма от релефа от какво е породена и всяка къщичка от карти            с колко мъка и търпение е съградена; къде са разположени цепнатините                      и где е монолитния паваж и по-уверено да крачиш                            придобил си ти кураж.           Когато истински обикнал си, ти да прощаваш искрено                                  привикнал си.   Най-много ни обича този,                              който осъзнал е, че много било му е опростено. Той обичта ни истинска познал е и зародило се е в него         желанието за промяна                                  съкровено.   Тъй Истинската обич -                       Любовта, е тази панацея- животът ни съвместен труден,                           невъзможен е без нея. Тя дава ни напътствие и сила да прощаваме, компромиси да правим,                   ръка един на друг да си подаваме  ... и в бурите житейски единни да оставаме.                                                                Ма Ро Ка 07.07.2024г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марчела Камала All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...