Patrizzia (Надежда Ангелова)
2251 18480
Dec 4, 2021, 5:32 PM

За люляци е зажадняла 

  Poetry » Landscape, Phylosophy
510 1 4

За люляци е зажадняла,
отдавна моята душа.
Измислям си Вселена цяла,
да мога да я утеша.
Сред зима пада лятна вечер,
напява славей отдалече,
топи се от любов снега.
Прекрасна роза се събужда,
усмихва се, така, без нужда
и идва пролетта. Сега!

 

В крила на птица сън се гуши,
от слънчогледи засиял,
и няма ветрове и суши,
щурецът ласкаво запял.
И нека трупа, до колене!
Поетът затова роден е,
та през декември да е май,
съдбата му е разнолика,
сред зима пролет ще повика,
градини с люляци без край.

 

И ще събуди бели вишни
и ще разцъфне този свят
със стихове, почти излишни
и с чудеса е той богат.

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??