За люляци е зажадняла
За люляци е зажадняла,
отдавна моята душа.
Измислям си Вселена цяла,
да мога да я утеша.
Сред зима пада лятна вечер,
напява славей отдалече,
топи се от любов снега.
Прекрасна роза се събужда,
усмихва се, така, без нужда
и идва пролетта. Сега!
В крила на птица сън се гуши,
от слънчогледи засиял,
и няма ветрове и суши,
щурецът ласкаво запял.
И нека трупа, до колене!
Поетът затова роден е,
та през декември да е май,
съдбата му е разнолика,
сред зима пролет ще повика,
градини с люляци без край.
И ще събуди бели вишни
и ще разцъфне този свят
със стихове, почти излишни
и с чудеса е той богат.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
