За люляци е зажадняла

Dec 4, 2021, 5:32 PM

Poetry » Landscape, Phylosophy

463 1 5

За люляци е зажадняла,
отдавна моята душа.
Измислям си Вселена цяла,
да мога да я утеша.
Сред зима пада лятна вечер,
напява славей отдалече,
топи се от любов снега.
Прекрасна роза се събужда,
усмихва се, така, без нужда
и идва пролетта. Сега!

В крила на птица сън се гуши,
от слънчогледи засиял,
и няма ветрове и суши,
щурецът ласкаво запял.
И нека трупа, до колене!
Поетът затова роден е,
та през декември да е май,
съдбата му е разнолика,
сред зима пролет ще повика,
градини с люляци без край.

И ще събуди бели вишни
и ще разцъфне този свят
със стихове, почти излишни
и с чудеса е той богат.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2021-12-05T16:39:05+02:00

Благодаря ви!
perfectstranger (Димитър Станчев)

2021-12-04T22:43:51+02:00

Потъваме в този красив свят, в който така хубаво си нарисувала и после се връщаме в реалността.
radiola (Рада Димова)

2021-12-04T22:34:50+02:00

Красотица е, наистина!
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2021-12-04T19:08:23+02:00

Писна ми, Иринче от дискусии и прочие и написах, както казва един приятел "красотица".