Помниш ли една изминала година,
пълна с емоции различни,
а помниш ли Мартина
и нашите нищожни,
нищожни мънички неща.
И помниш ли копнежа,
с който все горяха
мъничките ни сърца,
а сега вече сме големи
и мечтите станали са по-големи.
За нашите нищожни,
нищожни мънички неща...
Помниш ли, сърце?!
© Веселина All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
