За мелницата

О, Мелницата на света е  безпощадна...

Попаднеш ли във нея,  ставаш прах!

Като ламя  от приказките тя е гладна.

И във душите ни тя всява страх!...

Родиш ли се, ти имаш своята присъда,

която някой ден  ще изтърпиш!...

Въпросът е:  „Да бъдеш или да не бъдеш”…

И колко дълго срещу нея ще стоиш!

Каква следа   след себе си ти ще оставиш?

След тебе  ще си спомнят ли за теб!

Дали  на някого в сърцето ще останеш…

Или ще те захвърлят,  като дреб!...

И тая мелница  е най-неумолима…

Човекът е  един  отбрулен лист.

И само Времето над нея  сила  има…

Дори да  я изкарва и на „Бис”.

Животът ни е смесица от кръговрати…

Не е единствено той  анти-смърт!...

Създаване. Рушене. Мъки. И  преврати!...

Със други думи: Раждане и Смърт…

И мене  в Мелницата Господ ме изпрати...

И аз съм тръгнал в този  Кръговрат!...

И цял живот съм в пътищата  непознати,

да търся и намеря своя Свят!

И влязох аз  във тая битка безпощадна,

в която всичко живо става прах!

Една частица време  аз ще си открадна,

да знаят и след мене, че живях!