Аз пак ще пиша за морала...
Човекът без морал е звяр.
Човещината щом е спряла,
за него вече няма цяр!
У нас съсипахме морала,
и Правдата, и Любовта.
Душата ни в боклук е спряла,
и търси края на вета!
Не искам това да се случи,
но пътят ни върви натам,
щом хората не се обичат,
за всички ни това е срам!
26.05.2014 г. Драгойново
© Христо Славов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
