За нас

                                    ЗА НАС

                           Подарих ти часовник -

                           пластмасов в бяло черно,

                           като по модата днешна - модерен.  

                           Купих и нова батерия - да тупти

                           като сърце на новородено

                           и да отмерва времето съвършено.

                           Защо ли днес се сравнявам с часовника?

                           Със сигурност не е заради модата.

                           По-точно обичам цветното,

                           като децата - това е вярно -

                           почти хронологично.

                           А може би си искам да е хронометрично.

                           И всеки миг да ме поглеждаш

                           като часовника-хронометър.

                           То повече от времето изтече

                           като пясък от пясъчен часовник.

                           Мислено си ги представям доближени - 

                           модерния и пясъчния.

                           И питам се кой от двата съм.

                           Не искам да приличам на втория

                           и да съм играчка в ръцете ти,

                           обръщайки ме нагоре-надолу.

                           Да изтичам бавно, равномерно,

                           а след това да ме сложиш на рафта.

                           Сравня ли се с първия - модерния,

                           усещам изтощената батерия.

                           Ще те излъжа, а не искам,

                           не е привично за мене.

                           Така унасям се в кратка дрямка.

                           Все още биологичният тик-така...

                           Понякога събужда ме хронометрично,

                           аз скачам без звън, механично!

                           Ще продължи ли дълго тъй - не зная?...

                           Не искам да те будя безпричинно.

                           И... все пак ми се иска като децата

                           да се събудим заедно, хронометрично!

                           Да поиграем без часовник и без време...

                           Ей така, до безкрая - безвремие...

                            17.о6. 2008 година.