За нас отново
Отново съм разочарован!
Почти не чакам блага вест.
От злото съм почти отровен...
О, и това не е от днес!
Аз не очаквам благодарност...
Не съм я срещал до сега!
Без честна дума и без вярност
не можем да градим света!
Къде изгубихме морала
във този век на Пошлостта?
И с максимата "ала-бала"
ний не оставяме следа?
В нас няма капка благородство,
ръждясали сме по душа!
И тъй без обич и без родство
се тътрим в дните си пеша!
Ний, българите, сме хайдути,
вървиме все след завистта...
Към чуждото с очи подути
не ни докосва радостта!
Лъготиме се с хитрините
и мислим как да отмъстим...
Познават ни навред в страните,
че мирни никак не стоим.
И алчността е във кръвта ни...
От яд по чуждото не спим!
И всеки свойто лозе брани,
където е неуморим!
От дългите години робство,
ний свободата не ценим,
но пък за залък и удобство
честта си можем да сменим!
© Христо Славов All rights reserved.
