За нещата от живота
ЗА НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА
Животът, както казват, "мина покрай мене".
Не се опитвах да "омагьосам" годините.
На много истини не се научих.
А други не приех - отричах ги.
Като обвинена в престъпление.
Дори не си признавах, че каквото исках,
май предварително съм го предричала.
Да стане чудо - просто и желано!
Коя жена не си го пожелава?
Да бъде майка и съпруга - и всичките
да бъдат здрави!
Не искам аз да споря със жените,
които имат други приоритети.
Навярно имат свойто право.
Благодаря на Господ, че ги има!
И в обществото те да са приети
Дано да са щастливи!!!
А щастието - то е много кратко.
Казват, че е "висша отговорност,
непрекъснато съпътстваща човека".
но разделим ли си я помежду си,
каточе ли се носи май по-леко.
То, лекото, и то не съществува
за майките, догде са живи.
Те непрекъснато си мислят
за рожбите, които са родили!
Къде ли са, какво ли правят?
Защо не се обажда GSM-а?
Ще ги науча аз! Дано да имам време!
Заканвам се, а после им прощавам.
Дано и те да ми простят?...
На мен -"безгрешната"?...
Сега съм вече баба Лета!
И имам внуци - четири на брой!
Бъдете ЖИВИ, ЗДРАВИ, ДЪЛГОЛЕТНИ!!!
Аз всички ви ОБИЧАМ!!!
Дано годините ни са БЕЗБРОЙ!!!
..............................................................
Това е моят ТРЕЗОР и отворя ли го,
в него виждам ЧИСТОТО СИ ЗЛАТО!
Бащи и майки, деца и внуци...
Поколение след поколение...
ДАНО НИ ИМА!!!
А времето лети и няма спиране...
И сменят ни се ролите в живота незаключен...
Дотук затварям трезора
и Ви се МОЛЯ НА КОЛЕНЕ?...
Бащи и майки - ДРЪЖТЕ ЗДРАВО КЛЮЧА!!!
© Виолета Минчева All rights reserved.
