За нещата по пътя
Аз не знаех.
Пътят знаеше, че съм негова.
И чакаше само да стъпя накриво.
Маскиран на нЕпът в зелено.
(... и с тайна надежда
да не съм придвидлива).
Ама изкусник невиждан...
Не е като другите пътища.
(то и мисията му е такава -
към живите да ме връща).
Навярно пак по него са минали,
един-два от нишаните,
дето ме стигнаха -
любов да ме види по тъмно,
обица да загубя по съмнало.
Път ли е - все е на извървяване.
И чака най-своя си пътник.
Любов да му покаже по тъмно
и да го отведе до съмналото...
© Маргарита Василева All rights reserved.
