враната (Маргарита Василева)
156 5525
2.12.2009 г., 21:43 ч.

За нещата по пътя 

  Поезия
1181 0 24

Аз не знаех.

Пътят знаеше, че съм негова.

И чакаше само да стъпя накриво.

Маскиран на нЕпът в зелено.

(... и с тайна надежда

да не съм придвидлива).

Ама изкусник невиждан...

Не е като другите пътища.

(то и мисията му е такава -

към живите да ме връща).

Навярно пак по него са минали,

един-два от нишаните,

дето ме стигнаха -

любов да ме види по тъмно,

обица да загубя по съмнало.

Път ли е - все е на извървяване.

И чака най-своя си пътник.

Любов да му покаже по тъмно

и да го отведе до съмналото...

 

 

 

© Маргарита Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Философка такава, страхотна си!
  • чудно хубаво...
    с възхищение, мила Маргарита...
    Бъди!
  • Пътя...
    Хареса ми!
    Щастие през новата година!
  • Докато виждам път, аз няма да се спра.
    И няма да се моля той да свърши, зная.
    Защото щастието е по пътя да вървя -
    да продължа след края...

    Павлина Петрова
    ...
    Поздрав!
  • Път - орисан да го има и както е начертан, така го вървиме...
  • И нека пътят вдъхновен
    от теб,да е благословен!
    Поздрав!
  • На добър път, Вранке!


    Път ли е - все е на извървяване.
    И чака най-своя си пътник.
    Любов да му покаже по тъмно
    и да го отведе до съмналото...

  • Негова си, Марги! Не е като другите пътища!!!
    Както винаги истинска!*
  • Не мога да не ти сваля шапка, като човек, който обича пътеките и
    пътищата. Но внимавай - пази се от тяхното коварство. Не знаеш кой преди
    теб е минал и какво изпитание те чака зад завоя...
    Поздрави!
  • "Любов да му покаже по тъмно

    и да го отведе до съмналото..."

    Красота са стиховете ти!

  • Хубав път...живот може би!
    Харесах стиха ти!
    Привет!
  • да ти е хубаво, докато те води...накъдето
  • Мъдра си Вранке!
    Поздравления!
  • Дано си намерила своя си път! Понякога и "през просото" е верният!
  • Благодаря ви приятели!Добро утро!
    И за стиховете благодаря!
    Трудно някой ще ме смути Зем(да не кажа - няма такъв)Не че не искам...А към живот, ПЪТЯТ ме връща.Само той!
  • ...Път ли е - все е на извървяване.

    И чака най-своя си пътник...!!!



    Да знаеш само как ме размисли...!!!
  • вранке, вранчицеее...*
  • Пътят ме води…
    А по него вървя на пръсти
    и бързам
    черната угар да премина,
    да изброя птиците,
    да издоя светлина от звездите,
    да накърмя душата си.
    Крехка съм от пренасищане
    да сътворявам истини.
    С гладувана нежност
    зачевам сънища.
    ....................
    Многоцветна съм. Жива…
    Ако такава ме обичаш –
    целия свят си прегърнал.

    Все по нишаните... и дано те отведат до съмналото.
    С обич, врано, вранчице!
  • Много често чета твоите неща, но рядко коментирам. Това произведение ми направи впечатление едновременно с екзистенциалните догадки и прозрения и сдържаната, но ясно показана емоция. А съшо и с красотата на изказа.
  • Марги*
  • Пътища-кръстопътища)))
  • Поздрав!
  • Чудесно казано, Вранке!

    (както и последвалия по-долу текст, Зем!)

    Поздрав!
  • Прости за това, че просто посмях,
    душата смутих, а в ума ти вали...
    Прости ми, че зад маската от сарказъм и смях,
    скенирах нещо измъчено, видях как боли...

    Прости за това, че пред тебе застанах.
    За кафенцето с лед ми отново прости.
    Прости, не разбрах дали да остана...
    Прости ми, че тръгнах... Отново прости...

    Прости за това, че не мога да мразя...
    Не мога да бъда ей-тъй, като всички...
    Моята нежност между редовете си пазя,
    а погледът ми издава колко обичам...

    За това, че сериозно излезе - прости!
    За това, че не беше готова...
    За това, че ти донесох толко сълзи
    и към живот те върнах отново...

    Врано, вранчице!
    Зем.
Предложения
: ??:??