За невъзможната любов
Вдигам тост:
за невъзможната любов,
онази, грешната и неразумната,
онази, прокълнатата любов,
отритнатата, блудната!
Онази, дето те пронизва с нож,
онази, дето тайничко сънуваш,
и за която си готов душата
и сърцето да погубиш.
Онази, със която до зори
си пял и си наливал чаши,
безумно си целувал, но уви,
сред чужди, неизгладени чаршафи.
Вдигам тост:
за невъзможната любов,
с която винаги животът те разделя,
с която не заставаш пред олтар,
дори деца от нея не зачеваш!
Ала я носиш до последния си миг -
онази, дръзката и лудата,
по-вечна от венчалната халка,
по-крехка от крило на пеперуда.
© Даниела Атанасова All rights reserved.
!!!
