За нея
Замина си. Дори не се сбогува.
Добре направи. Знаех си, че си капризна,
ала не знаех с тебе колко ще ми струва.
Повярвах ти. Душата си разголих.
Щастлива бях - на обич ме научи.
А вечер, сгушвайки се в теб, се молех
и благославях Господа, че ми се случи.
Изпита ме. На вярност и на чувства.
Размаха ги като пленено знаме.
Преди не вярвах, че да лъжеш, е изкуство.
Наивна бях. И лесно ме измами.
Отиде си. Не, няма да те спирам.
И няма през прозореца да гледам.
При друг иди. От теб не се умира.
Последната любов е предпоследна.
© Мая Попова All rights reserved.
Просто ако можеше да дам повече от 6 нямаше да си и замисля