Когато усетя как милва тревата,
на слънцето как гали лъчът,
вятърът довял далеч аромата
на твоята нежна и пареща плът.
Когато видя как слънцето тича
напред, за да дойде часа,
във който ти ще бъдеш мойто момиче,
а за теб аз ще бъда мъжа.
Когато чуя как бие сърцето
щом в птиците тебе съзра,
отлетяла макар и далеко,
към тебе все още вървя.
Когато знам, че тебе те няма.
Когато знам колко много боли.
Тогава ще знам, че й изживяна,
любовта ми към теб, силно гори!
© Янчо All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
