Направо кòцкар, не свенлив поет
Познат поет в кафето вчера ми се хвали:
"За тебе съм написал не един куплет!"
Седим, а той ръчицата ми нежно гали...
Направо кòцкар, не свенлив поет!...
"...Не знаеш колко нощи тебе съм бленувал!...
В ефирна дрешка, много секси тоалет..."
Тук спрях го... Кой, кажи ми, не е чувал
за нощните фантазми на един поет?
"...прегърнати със теб във Райската градина...
И нижеха се тъй - куплет подир куплет..."
Прекъснах го - отде да знам какво ще има
във пламналия мозък на един поет?
И целомъдрието, виж, ще ми засегне
безцеремонният нахал, драскач проклет!
То все едно е на честта ми да посегне,
макар че, знам от други, бил добър поет...
Но мене за каква ли той ме взема тука?
Ще ме сънува?!... Имам си авторитет!
Разкарах го. Дано извади си поука.
Жена съм с чест, пък нека си е той поет!
То не, че някога и аз не се сънувам...
Да взема да разказвам туй сега навред?...
Морални граници при мене съществуват!
А сънищата ми... О, бедният поет!...
© Роберт All rights reserved.
