ЗА НЯКОГА

За някога сега си спомням...

За хубавите детски дни.

Щаастлив съм щом си ги припомням,

а с тях и първите мечти.

Пасях говедата с цървули

и шляпах в селската река.

А често нищо не обули,

през тръни  бродехме така.

Не само аз, безброй момчета,

започвахме от Пролетта,

на къра бяхме, общо взето,

докато дойде Есента...

Пасяхме кравите. Ловяхме риба.

Наплискани... Със две ръце.

Доставяше ни радост дива.

Щастливи бяхме от сърце.

Печахме я във керемиди,

объркана със зеленчук,

изяждахме докато  видиш,

дояждахме даже с лук...

Това са спомени, които,

не искам да забравя аз.

Аз винаги със тях се спитвам,

дори в най-тъжния си час.

Аз цял живот на тях разчитам.

И те ми служат за компас.

Защо на тях така разчитам,

защото се създавах аз!

Тогава пътя си избирах,

по който искам да вървя,

макар, че всичко не разбирах,

но имах устрем да летя!

  07.10.2014г.Драгойново