Написано за тебе, онзи чуждия,
С когото тайно се споглеждаме за миг.
От тази, грешната и никому ненужната
Сподавяща през сълзи своя вик.
Написано за тебе, тъй далечния,
С когото се прегръщаме за кратко
Но само в мислите неясни и отвлечени.
И там е сладко... твърде сладко.
А иначе дори не си говорим,
Усмивка - две и толкоз. Краят е това.
И не че нямам порив да се боря,
Но не и ако в края ще Я нараня.
Така че тук съм, в ъгъла стаена,
Поглеждам те за миг. Усмивка. Край.
Това е моят начин да съм с тебе.
За някои Адът се нарича Рай.
© Роси All rights reserved.