Вятър!
Бриз!
Океан от лъжи!
Пясък и стъпки!
Изхвърлени риби,
дъвчат дъвки,
докато Слънцето залязва!
Мокро е!
Хлъзгаво!
Утре!
Вълните се блъскат в брега!
А непоносимата болка
в окото на рака!
Вървя назад,
отнася ме бризът!
Хвърлям своята бронирана риза
и скачам във водата.
Солено!
Толкова,
колкото твоята липса!
на нощния здрач
© Росица Илиева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
