Ще ми бъде много тъжно,
ако знам, че е тъжно,
онова, що отразяват очите ти.
Че не греят, не топлят
и като преди не се смеят,
а само лежат и в тъмното гледат.
Забранявам да нямаш,
да нямаш каквото си искаш,
когато си искаш, ЗАЩОТО!
Просто ти си достатъчен,
няма нужда да пишеш,
няма нужда прашинка дори да доказваш!
После ще те рисувам,
ще те опиша на томове,
ще отрежа крилата,
които развалят косите ти.
Стига само да кажеш,
само леко да кимнеш,
срещу целия свят ще се вдигна!
(НО:
Ще ми бъде много тъжно,
ако видя, че е тъжно
онова, що правят очите ми.
Че не могат, не топлят
и като преди не разсмиват,
а само лежат и в тъмното гледат.
Забранявам да имам,
да имам каквото си искам,
когато си искам, ЗАЩОТО!
Просто не съм ти достатъчна,
няма нужда да пиша,
няма нужда прашинка дори да доказвам!)
(На Д.)
© Обичаща All rights reserved.