За Пеньо
Не ми е лесно да напиша
стихове за Пеньо,
когото жив не съм познал.
За който знам от негови поеми
и от предания, че честно е живял.
Когато мина покрай мъж във ватенка облечен,
когато видя скеле на завод,
все там очаквам да го срещна,
със поглед, светнал от любов.
Постъпя ли почтено в случай
или почуствал ритъма на новия живот,
във мен расте увереност гореща,
че бъдещето Пеньови герои
на своите напукани ръце ще донесат.
Ще кажат:
- Ето... потрудихме се.
Да ви видим вас.
Бранете построеното, пазете като свидно нещо
и трудно ли ви е, спомнете си за нас!
А той, макар да не пътува вече,
човек ще си остане занапред,
защото има нещо славно, нещо вечно
в това да бъдеш символ,
пулс на двадесети век.
© Иван Иванов All rights reserved.
и лека- полека заобичах българската поезия... 
