May 29, 2015, 7:17 PM

За пешеходните пътеки и хората

  Poetry » Civic
827 1 0

Изпитват хората страхове безподобни
от всичките пътеки пешеходни.
Спрял се на тротоара половината свят
и всички умуват. И всички стоят.

Всички се оплакват, че  не спират колите.
Е, питам аз, как да спрат, като спите?
Ако всеки само си седи и се оглежда,
няма тука, хора, никаква надежда.

Защото, за да се спре потокът коли,
все пак, хора, трябва да се върви.
Крачката, народе, към промяна
не е невъзможна, нито пък голяма.

Пътеките пешеходни-
като гласа ни народни.
Има ги в излишък, само дето
толкова страхливо е сърцето,
че вместо да кажем „Я стига вече!“,
гледаме ние все отдалече.

Така и, народе, всичките пътеки,
дето са ни близки и са ни най-преки,
ще се изтъркат, ще се скрият под колите.
А вие на тротоара продължавайте да спите!
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стихоплетка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...