Изпитват хората страхове безподобни
от всичките пътеки пешеходни.
Спрял се на тротоара половината свят
и всички умуват. И всички стоят.

Всички се оплакват, че  не спират колите.
Е, питам аз, как да спрат, като спите?
Ако всеки само си седи и се оглежда,
няма тука, хора, никаква надежда.

Защото, за да се спре потокът коли,
все пак, хора, трябва да се върви.
Крачката, народе, към промяна
не е невъзможна, нито пък голяма.

Пътеките пешеходни-
като гласа ни народни.
Има ги в излишък, само дето
толкова страхливо е сърцето,
че вместо да кажем „Я стига вече!“,
гледаме ние все отдалече.

Така и, народе, всичките пътеки,
дето са ни близки и са ни най-преки,
ще се изтъркат, ще се скрият под колите.
А вие на тротоара продължавайте да спите!