За Петя Дубарова...
Измамена
Младост
Прошка
Сън
Спомен
Зад стените на голямата къща
ТАЙНА
П. Дубарова
Не си във гробищата черни, мила моя.
Заровена с таланта цял.
Не може да те заличи дори пороят,
опръскал този свят със кал.
Зад ъгъла на малкото пристанище стоиш,
усетила човешкото и злото.
И стъпките на лятото сама броиш,
открила отговорите в живота.
И не от старост ти си покосена,
човешкото във тебе проговори.
От време ненавременно ранена,
светът света ти мъничък събори.
Но в твоя свят аз вниквам всяка нощ,
във римите, във болката дори.
Горя с горящата ти, дива мощ,
във твоя свят... Душата ми гори.
Душата ми се моли да те стигна. За минута,
докосната от твоя зов нечут.
От много неразбрана, но от мене чута,
аз вярвам в твоя свят. И в твоя студ.
Аз вярвам във китарата ти жива,
във пусла, с който двете сте туптяли.
Аз вярвам, че била си най-щастлива,
но хората не са разбрали.
Не, мила моя. Ти не можеш да умреш.
След теб със тебе аз живея.
И, борейки се болката да спреш,
си кривнала във грешната алея.
И, знаейки, че нося твойто име,
се ражда в мене гордостта.
Открих те, завладя ме, съживи ме.
И няма място тук смъртта.
Усещам, че живота си разбрала. Не навреме.
Оставила си в него вечна диря.
И той ще иска, но не може да отнеме
душата ти... Защото не умира.
Ти - мъртва за мнозина, в мен живееш.
Нечутия ти порив ще усетя.
Успя със себе си, с поезията си да ме слееш.
Обичам те - най-малка и голяма. Моя ПЕТЯ...
На Петя Дубарова с уважение,
преклонение и... любов!!!
© Петя Терзийска All rights reserved.
