Вечеряне на свещи
Хайде, мила, да вечеряме на свещи!
Спомняш ли си още младите ни срещи?
Като млади оттогава си мечтахме,
а за бъдещето с минало плащахме.
Че тогава лягахме си нажежени
и превземахме баири заснежени.
Утрешния ден го чакахме със радост,
щото той ни носеше и нова сладост.
Вечерите наши бяха твърде къси
след поредните любовни земетръси.
Днес, след толкова изминали години,
взиращи се вече в небесата сини,
нека пак да си вечеряме на свещи -
да се върнем, скъпа, в спомени горещи.
Щото утрешните дни сега ни плашат.
тези страхове в душите ни тарашат.
Дълги са ни, мила, вечерите вече,
щото в пътя стигнали сме надалече.
Тези свещи са последните светлици
за отдавна побелелите главици.
© Никола Апостолов All rights reserved.
