За пореден път
За пореден път
За пореден път взимам аз молива,
за пореден път ти си ми в главата,
за пореден път за болка аз ще пиша,
за пореден път за тебе аз ще пиша.
Пиша дума след дума, а има ли смисъл?
Тези стихове не ще те върнат, не ще си пак в моите прегръдки.
Ах, безмислици отново пиша! Искал съм с теб да бъда!
Няма ли най-накрая да проумея,
ти веч не ме обичаш!
И отново безвкусно е всичко
и отново е сиво ежедневието.
Отново ли, отново пиша аз за теб!
И отново сърцето ти не ще отвърне!
Ех, съдба жестока, защо постъпи ти така!
Защо, защо я накара тя да ме разлюби!
Толкова ли завидя, или всичко бе игра?
Ех, съдба, толкова ли завидя ?
Аз отново се връщам назад, виждам всичко.
Отново смея се и плача редом до теб!
Изхвърли ме от живота си ти,
а от сърцето, или точно затова, затова ли всичко вършиш?
Прости ми, само това искам.
Прости ми, само това бленувам.
Прости ми, нека си ида в мир!
Прости ми, че ОБИЧАМ ТЕ !
За пореден път взимам аз молива,
за пореден път ти си ми в главата,
за пореден път за болка аз ще пиша,
за пореден път за тебе аз ще пиша.
Пиша дума след дума, а има ли смисъл?
Тези стихове не ще те върнат, не ще си пак в моите прегръдки.
Ах, безмислици отново пиша! Искал съм с теб да бъда!
Няма ли най-накрая да проумея,
ти веч не ме обичаш!
И отново безвкусно е всичко
и отново е сиво ежедневието.
Отново ли, отново пиша аз за теб!
И отново сърцето ти не ще отвърне!
Ех, съдба жестока, защо постъпи ти така!
Защо, защо я накара тя да ме разлюби!
Толкова ли завидя, или всичко бе игра?
Ех, съдба, толкова ли завидя ?
Аз отново се връщам назад, виждам всичко.
Отново смея се и плача редом до теб!
Изхвърли ме от живота си ти,
а от сърцето, или точно затова, затова ли всичко вършиш?
Прости ми, само това искам.
Прости ми, само това бленувам.
Прости ми, нека си ида в мир!
Прости ми, че ОБИЧАМ ТЕ !
© Benifios All rights reserved.
