21 апр. 2007 г., 11:44

За пореден път

640 0 3
              За пореден път

 

За пореден път взимам аз молива,

за пореден път ти си ми в главата,

за пореден път за болка аз ще пиша,

за пореден път за тебе аз ще пиша.

 

Пиша дума след дума, а има ли смисъл?

Тези стихове не ще те върнат, не ще си пак в моите прегръдки.

Ах, безмислици отново пиша! Искал съм с теб да бъда!

Няма ли най-накрая да проумея,

ти веч не ме обичаш!

 

И отново безвкусно е всичко

и  отново е сиво ежедневието.

Отново ли, отново пиша аз за теб!

И отново сърцето ти не ще отвърне!

 

Ех, съдба жестока, защо постъпи ти така!

Защо, защо я накара тя да ме разлюби!

Толкова ли завидя, или всичко бе игра?

Ех, съдба, толкова ли завидя ?

 

Аз отново се връщам назад, виждам всичко.

Отново смея се и плача редом до теб!

Изхвърли ме от живота си ти,

а от сърцето, или точно затова, затова ли всичко вършиш?

 

Прости ми, само това искам.

Прости ми, само това бленувам.

Прости ми, нека си ида в мир!

Прости ми, че ОБИЧАМ ТЕ !

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Benifios Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бобо знам как се чувстваш и аз чувствам почти по - същия начин...само дето тъгувам по един приятел който никога няма да се върне...приятел на който много държаш...и пред който се кълнях няма да го нараня... но го направих и всеки ден съжалявам!!!Но не мога да го върна няма да ми обърне никакво внимание и взех да го приемам колкото и да боли!Приеми го и ти!
  • Не се натъжавай!Любовта ще дойде пак,по-силна и истинска!
  • Еех, тази любов!!!
    Не страдай толкова!
    Има я отново и отново!
    Усмихвай се!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...