21.04.2007 г., 11:44

За пореден път

635 0 3
              За пореден път

 

За пореден път взимам аз молива,

за пореден път ти си ми в главата,

за пореден път за болка аз ще пиша,

за пореден път за тебе аз ще пиша.

 

Пиша дума след дума, а има ли смисъл?

Тези стихове не ще те върнат, не ще си пак в моите прегръдки.

Ах, безмислици отново пиша! Искал съм с теб да бъда!

Няма ли най-накрая да проумея,

ти веч не ме обичаш!

 

И отново безвкусно е всичко

и  отново е сиво ежедневието.

Отново ли, отново пиша аз за теб!

И отново сърцето ти не ще отвърне!

 

Ех, съдба жестока, защо постъпи ти така!

Защо, защо я накара тя да ме разлюби!

Толкова ли завидя, или всичко бе игра?

Ех, съдба, толкова ли завидя ?

 

Аз отново се връщам назад, виждам всичко.

Отново смея се и плача редом до теб!

Изхвърли ме от живота си ти,

а от сърцето, или точно затова, затова ли всичко вършиш?

 

Прости ми, само това искам.

Прости ми, само това бленувам.

Прости ми, нека си ида в мир!

Прости ми, че ОБИЧАМ ТЕ !

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Benifios Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бобо знам как се чувстваш и аз чувствам почти по - същия начин...само дето тъгувам по един приятел който никога няма да се върне...приятел на който много държаш...и пред който се кълнях няма да го нараня... но го направих и всеки ден съжалявам!!!Но не мога да го върна няма да ми обърне никакво внимание и взех да го приемам колкото и да боли!Приеми го и ти!
  • Не се натъжавай!Любовта ще дойде пак,по-силна и истинска!
  • Еех, тази любов!!!
    Не страдай толкова!
    Има я отново и отново!
    Усмихвай се!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...