marg0 (Маргарита)
17 26
Feb 10, 2007, 7:24 PM

За последен път 

  Poetry
1078 0 4

Оплаквам те за последен път.

В стъклото се удря тихо дъждът,

на локва се стича и бавно застива,

с изплакани бели кристали се слива.

 

И още във мен не заспива тъгата.

Открехната леко оставям вратата

и пантите скърцат, студът ме обгръща.

От мрака бездънен се никой не връща.

 

Отвивам леглото, но тебе те няма,

духът ти се рее и носи измама,

в сърцето ми нова надежда посява

и облака гони, луната изгрява.

 

Но няма да вярвам на твоята сянка,

върни се по-скоро към вечната дрямка.

Когато небето достигнеш – викни ме!

Ще чакам, ще чакам, ще чакам, вземи ме.

© Маргарита All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??